През 2022 г. събрах на едно място данните за европейските проекти в община Созопол за периода 2008-2019 г. Публикувам справката и тук, за да остане запазена информация, която днес вече се намира много по-трудно.
През 2022 година, покрай едни коментари от типа „ама какво ни е дал на нас Европейският съюз“, реших да проверя не по общи приказки, а по данни какво всъщност е получила община Созопол по европейски проекти.
Тогава на сайта на общината информацията беше събрана сравнително удобно на едно място и човек можеше да си направи справка. Оказа се, че за периода от 2008 до 2019 г. общата стойност на проектите е 85 460 422 лева.
В следващата галерия ще откриете всеки един от проектите:
Публикувам тази стара справка и тук, защото точно това е една от идеите на този сайт – да събира на едно място информация за Созопол, която с времето се разпилява, мести се по сайтове, потъва във Facebook или просто става все по-трудна за намиране.
Най-голямата част от тези средства – 58 239 184 лева – е за интегрирания проект за водния цикъл на Созопол. Това е и един от проектите, за които спокойно може да се каже, че имаха реален смисъл. Ефектът от него беше видим и в града, и в качеството на морската вода. Това е и от онези неща, които трудно бихме направили сами, без външно финансиране.
Следващият голям проект е инвестицията в съществуващото рибарско пристанище в Черноморец – за 11 млн. лева. Освен тези два големи проекта, останалите близо 27 млн. лева са разпределени между още много други – по-малки и по-големи.
Сред тях има напълно смислени неща: ремонти на пътища, мерки срещу свлачища, пречиствателна станция за отпадни води в Равна гора, мерки за енергийна ефективност, социални услуги, подкрепа за деца и хора в уязвимо положение, обновяване на Художествената галерия, лесопарка до „Санта Марина“, проекти, свързани с културно-историческото наследство и туристическата инфраструктура.
Има обаче и проекти, които и тогава звучаха по-скоро като класическо „усвояване“. Например проектът „Рибата и продуктите от риба – качествена и здравословна храна“ за 51 120 лева. По него са били направени 300 брошури, осем видеоклипа и сайт. Сигурно и това е било полезно за някого, но е от онези примери, които трудно бихме посочили като голям принос към развитието на общината.
Тоест картината не е черно-бяла. Не може да се каже нито „ЕС нищо не ни е дал“, нито „всичко е било прекрасно“. Парите са били реални. Проектите също. Някъде са били вложени добре, другаде – не чак толкова.
И точно това ми се струва важният извод. Когато говорим за европейски средства, често спорът се води все едно някой отвън ни е виновен за всичко. Само че в случая парите са били тук. Въпросът е какви проекти сме подготвили, как сме ги изпълнили и какъв резултат е останал след тях. Ако нещо не ни харесва, логичният въпрос не е защо някой ни е дал пари, а как ние сме решили да ги използваме.
Сега ми се иска отново да направя такава справка и да я продължа с по-новите години. Само че този път няма да стане толкова бързо. Информацията на сайта на общината вече не е така добре систематизирана, а в годишните бюджети често се застъпват едни и същи проекти – нещо е обявено в една година, после отново фигурира в следващата, продължава, прехвърля се или се описва по различен начин. Ако човек иска да направи точна картина, трябва внимателно да мине през всеки от тях, за да не брои едно и също два пъти.
Затова засега запазвам тук старата справка. А към по-новата ще се върна, когато успея да събера и подредя данните както трябва.
Първоначално публикувано на 8 май 2022 г.