Една разходка до изворите на река Младежка през 2016 г., един ботаник, който промени начина, по който гледам растенията, и един повод днес да си спомним какво имаме само на малко повече от час от Созопол.
Преди няколко дни ми попадна публикация на ТД „Зелена Странджа“ за състоянието на района около изворите на река Младежка. И се сетих за една наша разходка там през 2016 г.
Бяхме компания, но с нас имаше и ботаник. И точно той превърна обикновената разходка в нещо съвсем различно. Дотогава гледаш гората и виждаш гора. Цвете, трева, храст, дърво. Той спираше през няколко метра и обясняваше какво точно гледаме, защо расте там, откъде идва този вид и каква история носи със себе си. Изведнъж се оказа, че почти нищо около нас не е „просто поредното растение“.
Тогава за първи път чух и обяснението защо Странджа е толкова ценна от гледна точка на биологичното разнообразие. Горите ѝ пазят остатъци от много древна растителност, оцеляла от терциера. Районът е останал далеч от големите кватернерни заледявания, а мекият и влажен климат е позволил тук да се съхранят видове, които в голяма част от Европа са изчезнали. В Природен парк „Странджа“ са установени десетки реликтни видове, а за някои от тях това е единственото им европейско убежище.
Това е и причината странджанската гора да изглежда малко различно. Източен бук, зеленика, лавровишня, странджанско бясно дърво, колхидски джел – част от тази растителност има по-близки роднини и съобщества към Колхида, Кавказ и черноморските части на Мала Азия, отколкото в останалата част на Европа. Самият парк определя тези гори като уникални за Европа.
И точно такова беше усещането от онази разходка. Не че човек изведнъж става ботаник, разбира се. Но след няколко часа с такъв гид вече гледаш по друг начин. Започваш да се оглеждаш, да внимаваш да не настъпиш някоя тревичка, която може да се окаже ценна.
Самото Младежко също е прекрасно място, което заслужава отделен разказ, както всяко едно странджанско село. Изворите са на около километър от селото и до тях се стига по лек маршрут покрай реката. Освен самите извори, маршрутът води и до пещерите „Леярниците“ – четири карстови пещери, разположени една до друга над селото. Ако продължите към Голямото кале, ще стигнете до останките на най-голямата ранновизантийска крепост в Странджа. При разкопките там са открити материали от късната античност, включително монети на Константин Велики и Теодосий I, а в центъра на укреплението се намира и пещерата „Калето“. Река Младежка е ляв приток на Велека и извира именно в този район.
По снимките ми от 2016 г. още се виждат дървените мостчета, парапетите и наблюдателните площадки. Тогава мястото изглеждаше поддържано и беше много красиво.
И точно затова публикацията на „Зелена Странджа“ ме натъжи. Според дружеството част от туристическата инфраструктура вече е силно амортизирана и опасна, мястото е замърсено, а старият административен проблем около поляната край селото така и не е решен. Още през 2017 г. различните институции са обсъждали как теренът реално се използва за пикници и бивакуване, докато по документи си остава горска поляна. По думите им решение и до днес няма.
И ако някой се чуди какво общо има Младежко със Созопол – има много.
Странджа е най-близката ни планина. Ние сме практически в нейното подножие. До Младежко се стига за малко повече от час и това е напълно нормално разстояние за еднодневна разходка. Имаме море, стар град, археология и плажове, но на съвсем малко разстояние имаме и една от най-интересните природни територии в Европа.
От туристическа гледна точка това също е огромна възможност. Човек може да дойде за море и за Созопол, но да остане още ден, за да види Странджа. Или обратното. Няма никаква причина тези две неща да се мислят отделно.
Само трябва да има какво да му покажем, когато стигне там. Затова ми се иска след десет години отново да отида до изворите на Младежка и да направя същите снимки.
Само че малко ме е страх какво ще видя…
