Първоначалният проект за нова автогара на Созопол беше в Мисаря. По-късно общината избра по-компактна автогара на Провлака, но археологията блокира проекта и днес отново се връщаме към Мисаря – и към стария въпрос как хората ще стигат дотам.
Преди време написах текст за автогарата в Созопол. Вместо просто да го кача тук в стария му вид, реших да го осъвременя, защото междувременно нещата се развиха доста. Само че основният въпрос си остана същият – колко далеч ще бъде автогарата от хората и как ще стигат до нея.
Първоначалният проект беше за автогара в Мисаря. Още през 2017 г. тя присъства в инвестиционната програма на общината като голям обект с терминал, паркинг и пътни връзки. Проектът беше доста по-мащабен от онзи, който по-късно се появи на Провлака.
Мястото обаче е далеч. Не „някъде около стадиона“, както съм чувала да се казва, а практически извън основната градска част – на около 1,5 км от центъра на Новия град и около 2 км от Стария град.
Точно затова още през 2023 г., когато писах по темата, поставих въпроса за вътрешния градски транспорт. Ако автогарата е в Мисаря, трябва да има начин хората да стигат до нея. И то не само от Стария и Новия град, а и от Буджака, Каваците, Мапи, Златна рибка, Градина и останалите части, към които Созопол отдавна се е разраснал.
След 2019 г., вече при екипа на новия кмет Тихомир Янакиев, общината тръгна към друго решение – автогара на Провлака, срещу сградата на общинската администрация, между Стария и Новия град.
Снимка: Община Созопол
Снимка: Община Созопол
Този проект беше съвсем различен. По-малка и компактна сграда, с основно хале, билетен и информационен център и оформени пешеходни пространства. След изисквания на НИНКН архитектурата беше променена – височината, фасадните материали и част от помещенията – и през 2023 г. проектът най-после получи съгласуване.
Но най-голямото му предимство изобщо не беше сградата. Беше мястото. Оттам голяма част от хората от Стария и Новия град можеха да стигнат пеша. Нямаше нужда първо да хващаш един транспорт, за да стигнеш до друг.
И самият кмет защитаваше този вариант точно с този аргумент. През 2024 г. Тихомир Янакиев обясни, че автогара в Мисаря означава вътрешен градски транспорт, а това вече е цяла система – автобуси, шофьори, поддръжка, място за домуване, логистика и допълнителни разходи.
Само че проектът на Провлака се сблъска с археологията. Първоначално проучванията трябваше да обхванат само строителното петно. После обхватът се разшири, появиха се находки от различни периоди от историята на Созопол и се стигна до искане да бъде проучен почти целият терен. От Общината обявиха, че вече са изразходвани около 300 хил. лева и че продължаването би струвало още много повече.
Така най-удобното като местоположение решение на практика беше блокирано.
И днес отново се връщаме към Мисаря. През 2025 г. общината започна да урежда терените и достъпа до бъдещата автогара там, така че старият вариант отново стана реален. Което ни връща точно там, откъдето започна този разговор.
Мисаря може да реши проблема с терена. Но остава проблемът с разстоянието.
Видеото към тази публикация е снимано от мястото, предвидено за автогарата, и показва много по-добре от всяка карта колко е далеч от основната градска част.
Затова и изводът ми днес е същият, само че вече при съвсем други обстоятелства. Проектът на Провлака беше добър най-вече заради пешеходната си достъпност. След като това решение вече изглежда невъзможно и отново се връщаме към Мисаря, въпросът за вътрешния транспорт вече не може да остане на заден план.
И не става дума само за автобус до автогарата. Ако ще изграждаме такава система, има смисъл тя да обслужва целия град – Стария град, Новия град, Буджака, Каваците, Мапи, Златна рибка, Градина.
Тогава отдалечената автогара може да стане част от по-добро решение за придвижването в Созопол, вместо просто да преместим автобусите извън града и да оставим хората да се чудят как да стигнат до тях.
Първоначално публикувано на 8 февруари 2023 г., осъвременено с оглед на развитието по проекта.
Снимки: Община Созопол