За античния път край Созопол, стопанските покрайнини на Аполония и археологическия комплекс „Месарите“, който разказва как са живели, работили и пътували хората тук преди 2400 години.
На първата снимка по-долу виждате черен път над Созопол, в местността Мисаря, такъв, какъвто е днес. На другата – приблизително как е изглеждал същият пейзаж преди около 2400 години, възстановен с изкуствен интелект при зададени данни и параметри. ИИ се справя отлично не само с подобни визуализации, а и с истински археологически предизвикателства. Наскоро с негова помощ бяха разчетени части от овъглените папируси от Херкулан, които близо 2000 години не могат да бъдат разгънати, без да бъдат унищожени.
Не знам дали древният път е минавал точно оттук. Но знам, че съвсем наблизо археолозите откриха участък от истинския път, водил към древна Аполония Понтика. Затова тук можем да поспрем, да се огледаме и да помечтаем, като си представим мястото през V век пр. Хр.
Другата Аполония
Пред нас е полуостровът с богатия античен град. Зад нас – Медни рид с рудните му находища. А между двете съвсем не е пусто. Тук е най-близката земеделска територия на Аполония. По склоновете, тераси, сгради, крайградски имения. В едно от тях археолозите откриват купища амфори и питоси. Още през 2012 г. ръководителката на разкопките доц. Кръстина Панайотова предполага отглеждане на лозя и производство на вино, но веднага уточнява, че да се нарече мястото „винарна“ би било пресилено. По-скоро крайградско имение със стопанска дейност.
Приключиха проучванията на българо-френския екип археолози в Созопол
Днес вече знаем, че става дума за много по-голяма система. Лазерно заснемане (LiDAR) на терена показва, по думите на Министерството на културата, впечатляваща плътност на терасиране и обитаване в района на Месарите, Св. Марина и Св. Илия: останки от сгради, укрепващи зидове, надгробни могили. Само теренните обхождания в Месарите регистрират 29 археологически обекта. С други думи: ако стъпехме тук преди 2400 години, нямаше да гледаме към Аполония през пуста поляна. Щяхме да сме сред стопанските ѝ покрайнини.
Пътят
Археолозите разкриват над 45 метра от него. Широк е 6,50 м, настлан с дребни ломени камъни. По средата все още личат коловозите, две успоредни следи на около 1,08 м една от друга.
Ориентиран е приблизително север-юг и е използван дълго време. Смята се, че е бил една от основните артерии между Аполония и територията ѝ на югозапад, стопанства и мини по Медни рид.
Представете си движението по него: коли, натоварени с продукция от стопанствата, хора към града и обратно, стоки, руда. А долу, пристанището, морето и корабите, очакващи да бъдат натоварени или разтоварени.
От място за живот до място за вечен покой
Сградите край пътя не са пищни и изящни. Разкрити са шест постройки, основи от ломени камъни и кал, стени с кирпич, покриви с коринтски керемиди. В един сектор, цял комплекс от четири сгради с дворове, изникнал около средата на V век пр. Хр.
След това мястото сменя предназначението си. През последната четвърт на IV век пр. Хр. сградите са изоставени и върху част от тях възниква некропол, 35 гробни съоръжения и десет обредни огнища с дарове.
Защо точно тогава са изоставени сградите, не е сигурно. Доц. Панайотова в едно интервю допуска, че причината може да е нашествието на Филип II Македонски, но самата тя подчертава, че следи от битка не са открити. Това остава хипотеза, не установен факт.
Така на едно място са се наслоили няколко истории: първо стопанският живот в именията, после пътят, по който с поколения са минавали хора и коли, накрая, гробовете на хората, живели в този свят.
От разкопки до защитен обект
Месарите не е случайна находка от един сезон. Проучванията от 2011 до 2021 г. са част от българо-френски проект „Аполония – некропол и територия“, между НАИМ-БАН и Лувъра, с ръководители доц. д-р Кръстина Панайотова и д-р Александър Баралис. Работено е в три сектора, Месарите 2, 4 и 6.
През юни 2022 г., след десет години разкопки, реставрация и консервация, археологически комплекс „Селищна структура и некропол Месарите“ е официално открит.
Откриха нов археологически комплекс „Месарите“
Две години по-късно идва и сериозната защита. Със заповед № РД9Р-6 от 25 март 2024 г. на зам.-министъра на културата обектът „Селищна структура и некропол от територията на Аполония Понтика в м. Месарите (Мисаря)“ е обявен за единична археологическа недвижима културна ценност с категория „национално значение“. Определени са границите му, режимите на опазване и охранителната зона.
И тя не е просто линия върху картата. При всяка намеса в земята там се изисква археологическо наблюдение.
Настоящето
Днес, само няколко години след тържественото откриване, гледката е доста по-различна. На входа виси ръждясал катинар. Зад оградата всичко е обрасло с трева и на пръв поглед трудно личи, че тук е обект с национално значение.
А това е жалко. Защото Месарите не разказва за храмове и статуи. Разказва за другата Аполония, нивите, лозята, крайградските имения, хората, произвеждали храната и стоките, мините на Медни рид и пътят, свързвал всичко това с града.
Когато застанеш днес на хълма и погледнеш към Созопол, за миг можеш да видиш същия пейзаж отпреди 2400 години. Градът долу. Морето зад него. Островите. И един път, по който някой се е прибирал към Аполония.