През септември 2024 г. късноантичното укрепено селище на нос „Акра“ получи статут на археологическа недвижима културна ценност с национално значение, заедно с нови охранителни зони и режими за опазване.
снимка: https://diplomaticspectrum.com/
Късноантичното укрепено селище на нос „Акра“ вече е със статут на единична археологическа недвижима културна ценност с национално значение.
Решението е окончателно утвърдено със заповед на Министерството на културата от 19 септември 2024 г. С нея са определени и охранителни зони с различни режими на опазване.
Още през юни 2024 г. Министерството на културата уведомява Община Созопол за започналата процедура. В документите са определени териториалният обхват на културната ценност, охранителните зони и режимите в тях.
Те обхващат около 243 декара от големия държавен имот на полуострова, който по това време е с площ 361 декара.
Самата археологическа недвижима културна ценност заема около 68 дка. Около нея са определени:
зона с режим 1 – около 167 дка, в която се допуска застрояване до 20% плътност и Кинт 0,5;
зона с режим 2 – около 8,7 дка, където дейностите са значително по-ограничени;
зона с режим 3 – акваторията около полуострова, с площ около 1330 дка.
С окончателната заповед от септември 2024 г. вече са определени условията, при които районът трябва да бъде опазван и използван.
Решението е важно не само за археологическото наследство на Созопол, но и за бъдещото устройство на района.
На 26 юли 2024 г. Общинският съвет в Созопол дава съгласие за допускане на проект за изменение на Общия устройствен план, според който целият държавен имот от 361 дка се предвижда като зона „Оз“ – зона за озеленяване, с максимална плътност на застрояване от 1 до 2% за обслужващи и преместваеми търговски обекти.
Темата засяга и собствениците на земи в района. Докато текат тези процедури, част от територията вече е възстановена по реституционен ред, като площта на държавния имот е намалена от 361 на 343 декара.
Това означава, че определянето на охранителните зони и режимите им има пряко значение както за опазването на археологическия обект, така и за начина, по който частните и държавните имоти могат да бъдат използвани в бъдеще.